Нестинарство или Танци в огъня
Нестинарството е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията, нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена. Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които в 1913 година попадат в България, а част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 20-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи. Названието на обичая идва от гръцката дума "нестна" - огън.
В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа — Българи. В миналото „нестинарски“ села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово) и в едно-единствено село в планината Родопи. По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.
Рано сутринта в деня на светците, на процесия водена от нестинарите трима юноши изнасят иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро — с тъпан и гайда, а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите, шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). В него се пазят иконите на Константин и Елена. В конака нестинарите прекарват времето до вечерта и слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в транс. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят).
На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц - нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танца става по-бавен, движенията на нестинарката са по-спокойни и накрая танцът завършва. Забележително е, че след него нестинарката няма рани или изгаряния по краката.
Как се празнува в Китен: В Китен нестинарството се практикува от дълги години като един запазил се през времето езически обичай по нашите странджански земи. Нестинарството в Китен е едно събитие, едно изкуство, което не трябва да пропускате да видите на живо. Около него витае мистика, която може да се разбере само ако се види и почувства!
