Menu
Tablet menu

⚠️ Уеб сайта www.iKiten.net не е актуализиран от 2020 година. Потребителите могат да го използват във вида, в който се намира в момента.

Bulgarian Catalan Chinese (Simplified) Chinese (Traditional) Czech Danish Dutch English French German Greek Hungarian Icelandic Italian Macedonian Norwegian Polish Romanian Russian Serbian Slovak Slovenian Spanish Swahili Swedish Turkish Ukrainian

 

Произволни Туристически обекти от град Китен

Хотел ДемираХотел Демира
10 до 20 лева / човек
Къща за гости АтанасовиКъща за гости Атанасови
12 до 20 лева / човек
Семеен хотел УрдовизаСемеен хотел Урдовиза
8 до 20 лева / човек
Дискотека КарибиДискотека Кариби
20 до 100 лева / човек
Хотел Принцес РезиденсХотел Принцес Резиденс
50 до 70 лева / човек
Дискотека ВерсайДискотека Версай
20 до 100 лева / човек
Хотел РусалкаХотел Русалка
22 до 37 лева / човек
Хотел ЛотосХотел Лотос
20 до 40 лева / човек
Хотел БисерХотел Бисер
12,5 до 22,5 лева / човек
Механа ПетелаМехана Петела
15 до 25 лева / човек

Нестинарство или Танци в огъня

Нестинарството е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията, нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена. Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които в 1913 година попадат в България, а част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 20-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи. Названието на обичая идва от гръцката дума "нестна" - огън.

В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа — Българи. В миналото „нестинарски“ села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово) и в едно-единствено село в планината Родопи. По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.

Рано сутринта в деня на светците, на процесия водена от нестинарите трима юноши изнасят иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро — с тъпан и гайда, а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите, шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). В него се пазят иконите на Константин и Елена. В конака нестинарите прекарват времето до вечерта и слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в транс. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят).

На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц - нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танца става по-бавен, движенията на нестинарката са по-спокойни и накрая танцът завършва. Забележително е, че след него нестинарката няма рани или изгаряния по краката.

Как се празнува в Китен: В Китен нестинарството се практикува от дълги години като един запазил се през времето езически обичай по нашите странджански земи. Нестинарството в Китен е едно събитие, едно изкуство, което не трябва да пропускате да видите на живо. Около него витае мистика, която може да се разбере само ако се види и почувства!

Китен във Facebook

VIP обекти от Китен

Семейна къща КалинаСемейна къща Калина
15 до 25 лева / човек

Снимки от Китен