Никулден - ден на морето и рибарите
Св. Никола е роден в гр. Патара - Лиотска област през 280 г, а по времето на император Констнатин Велики е провъзгласен за епископ на град Мир, провинция Ликия. Според древните преданията той е човекът, който незабелязано подхвърлял кесии със злато в дома на обеднял баща за да омъжи трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите от морските стихии. Умира през 342 г. През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в гр. Бари - Италия, където се намират и сега.
В православната вяра името на светецът Никола означава "Побеждаващ". Според народнохристиянския мит за подялбата на света на него са се паднали моретата, реките, езерата. Освен това той е и господар на целия подводен свят.
Никулден заема важно място в българската празнична традиция. Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира.
На Никулден българите приготвят богата празнична трапеза, на която основното ястие е печен шаран или рибник. Никулденската риба трябва задължително да бъде прясно уловена и с люспи. Първата хваната риба на този ден се изяжда от рибарите, печена на самия бряг. На 6 декември шаранът не е просто гозба, а ритуал - своеобразно жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет. На масата се поставят и различни обредни хлябове и много постни ястия. Трапезата не се вдига цял ден и до късно през нощта е на разположение на домакини и гости. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката.
