Йордановден в град Китен - история и честване

На 6-ти януари, по стара българска традиция се чества Йордановден, известен още като Богоявление. Празникът ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. Според Евангелието Христос приема кръщение на около тридесет години.

В момента на кръщението небето "се отваря" и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "този е моят възлюбен син, в когото е моето благовещение". Оттук и названието на празника Богоявление, т. е посочване на идващия месия.

Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земния човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (ІІІ в.). В ІV в. празникът се пренася на Запад.

В навечерието на Богоявление в православните църкви се осветява вода, с която църковните служители в продължение на три дни ръсят богомолците за здраве и успех. На самия празник свещените втори път осветяват вода, която се пази в църквата през цялата година за освещаване на храмове, икони и каещи се.

След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този , който е извадил кръста от водата ще бъде здрав и щастлив. С китка босилек, топван в светената вода, свещеникът напръсква хора, домове и животни, а от светената вода всички трябва да пийнат по-малко. Ако хвърленият кръст или китката босилек замръзнат, се вярва, че за всички годината ще бъде здрава и плодовита.

С освещаването на водата на Йордановден се слага край на ограничените от Рождество до Богоявление 12 "мръсни дни". Йордановден е началото на периода (до Сирни заговезни), когато могат да се избират булки и да се вдигат сватби. Според народния обичай в навечерието на празника се приготвя третата, последна кадена вечерна трапеза. Храните за нея са задължително постни, а свещта, горяла по време на каденето се запазва за предпазване от гръм.

Орехите от втората кадена вечеря (Васильовден) се разчупват тази вечер и по целостта на ядките се гадае за продължителността на живота. Съществува вярването, че в тази нощ небето "се отваря" и каквото се пожелае, ще се сбъдне.