В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен.

Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите си избират цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.

Как се празнува в Китен: Атмосферата е доста празнична след приключване на деня на рождество. Привечер коледарите от Китен тръгват по улиците и обикалят всяка китенска къща с целта да носят здраве и благоденствие на живущите. Групите от коледари в Китен са сформирани от момчета от 15 до 24 годишна възраст, те имат подготовка в Читалище Китен за своите песни. Коледуването е обичай, който в Китен е на особена почит!